Основи на PHP – част 1

Откакто уеб-дизайнерите откриха таговете, Интернет „преживя“ експлозия в количеството уеб-страниците, които силно зависят от потребителският отговор и взаимодеиствие. За дълъг период от време, доминиращият език използван за разработването на такива уеб-страници беше Perl. Но попитайте някой новак програмист и той ще ви каже, че изучаването на Perl не е точно лек и приятен живот …

В резултат на това се появиха множество server-side скриптови езици, алтернативи на Perl, които изпълняват много от задачите, по-рано извършвани от Perl, но имащи по къса крива на изучаване :). Най-познатите от тях са ASP и PHP. Докато първият работи главно на Windows платформи в комбинация с няколко собствени продукти,вторият има уникалната отличителност да бъде „server-side скриптов език с отворен код“. Към момента е изчислено, че повече от 1,000,000 уеб-страници използват PHP като server-side скриптов език.

PHP първоначално е разработен от Размус Лердорф, като средство за мониторинг на посещенията на страницата с неговото online резюме и бавно (но славно 🙂 е започнал да се прославя, когато PHP/FI излиза в средата на 1995. Тази версия на PHP има поддръжка само за някои основни уеб-функции – способността да обработва HTML форми, поддръжка на mSQL бази данни и някои др.

Когато популярността на PHP нараства, разработването на езика се прехвърля от Размус към екип от посветени програмисти, които поемат отговорността да пренапишат отначало PHP интерпретатора. Резултата от усилията е PHP версия 3.0, който включва поддръжка на широка гама от бази данни, включително MySQL и Oracle. PHP 4.0 използва новия мощен Zend Scripting Engine, поддръжка на други уеб-сървъри, освен Apache, и вградена поддръжка на сесии.

Нашата цел е много простта – ние ще ви запознаем с основните коцепции в PHP, за да дадете допълнителна мощ на своята уеб-страница и свързаните с уеб-разработването усилия. Единственото допускане което правим е, че вие знаете основите на HTML, използвате подходящо конфигуриран Web server с работещо PHP4 и имате чуство за хумор :).

Оръжия …

Ако сте използвали C или C++, вие вероятно вече сте запознати с “include” директивата, която се появява в началото на всяка C програма. PHP поддържа две функции, със сходно действие – include() и require(). Ето и следващия пример :

<html>
<head>
<title>PHP Тест 6 - Оръжия</title>
<style>
h1,h3,li { font-family:Verdana; }
</style>
</head>
<?php
// този път Пинко ще има нужда от оръжия ...
require("./gun.php");
// новата му кола ...
include("./car.php");
// и разбира се часовника му с вграден GPS
require("./watch.php");
?>
<body>
<h3>Ето това е списъка с екипировката на Пинко.</h3>
<ol type="a">
<li>Оръжието : <?php echo "$gun"; ?>
<li>Колата : <?php echo "$car"; ?>
<li>Часовника : <?php echo "$watch"; ?>
</ol>
<br>
<h3>И нека силата бъде с теб!
</h3>
</body>
</html>

Сега, ако се опитате да видите тази страница в браузер, ще получите наистина много съобщения за грешки, предупреждаващи ви за липсващи файлове. Така че, е нужно да създадете следните файлове „gun.php“, „car.php“ и „watch.php“ :

gun.php

<?php
$gun = "АК-47";
?>

car.php

<?php
$car = "BMW G8";
?>

watch.php

<?php

$watch = "Rolex SAW-007";

?>

Този път, когато видите страницата в браузера PHP ще трябва да включи автоматично определените файлове, да прочете променливите $gun, $watch и $car от тях и да ги визуализира на страницата.
Няколко думи относно раликата между функциите include() и require() – функцията require() винаги се замества съдържанието на файла, който указва и заради това не може да бъде използвана в условни изрази [“if това е истина, require този файл”], тъй като файла ще бъде така или иначе прочетен. Обаче функцията include() ви позволява опционно да включвате или изключвате файлове на базата на условна проверка. Също така, файла включен с require() не може да връща стойности към главния PHP скрипт, докато файла включен с include() може.

Важно е да отбележим, че когато един файл е включен с require() или include(), PHP интерпретатора „напуска PHP режима” и се връща обратно към “HTML режима”. Следователно, целия PHP код във включения външен файл е нужно да бъде заграден със стандартния <?…?>

PHP таг.

Много използвано и практично приложение на функцията include() е използването й за включването на footer файлове или авторските права, присъстващи във всичките страници на вашия Web site, като е в следващия пример :

<html>
<head>
<title></title>
</head>
<body>
... HTML кода на страницата ...
<br>
<?
include("footer.html");
?>
</body>
</html>

виж примера
където „footer.html“ съдържа Всички права запазени.
Сега, този footer ще се съдържа във всяка страница която съдържа include() – и ако е нужно да смените съобщението, вие ще трябва да редактирате един-единствен файл – „footer.html“!
Пинко …. Пинко Розовата Пантера

След като вече сте конфигурирали вашия уeb-сървър да разпознава PHP скрпитове е време да го тествате и да видите дали всичко работи така както се рекламира … Най-простия начин да направите това е да отворите предпочитания от вас текстов редактор и да създадете файл, съдържащ следните редове код :

<?PHP
phpinfo();
?>

Запазете файла с разширение .php – примерно , “test.php”

Сега стратирайте вашия уеб-браузър и укажете файла, който преди малко записахте – примерно, http://localhost/test.php – ще видите страница, изпълнена с това, което на пръв поглед изглежда малко неразбираемо, но след по-подробен преглед ще видите, че това е списък на вътрешните променливи в PHP. Стойностите на повечето от тези променливи могат да бъдат модифицирани чрез промяна на “php.ini” файла, който се доставя с всяка дистрибуция на PHP. За начинаещи стойностите по подразбиране са повече от задоволителни за работа.

Има една основна концепция, която е необходимо да разберете преди да продължим напред. За разлика от CGI скриптовете, които изискват да пишете код , който да създава HTML, PHP ви позволява да създавате вложен PHP код в същинскитe HTML страници и да изпълнявате вложения PHP код, когато страницата е извикана.

Този вложен PHP код е заграден между специални начални и крайни тагове – ето и как изглеждат те :

<?php
... PHP код ...
?>

или кратката версия :

<?
... PHP код ...
?>

Ето и един елементарен пример, демонстриращ как могат да бъдат комбинирани PHP и HTML :

Случаи на идентичност

Променливите са „солта и хляба“ на всеки програмен език …. в PHP също. Променливите могат да бъдат възприемани като програмни конструкции, използвани да съхраняват числови и нечислови данни; тези данни могат да бъдат използвани на различни места във вашият PHP скрипт. PHP пддържа множество от различни типове променливи : целочислени, числа с плаваща запетая, низове и масиви. В много езици е съществено да се определи типа на променливата преди нейното използване, например променливата може да е необходимо да се дефинира като тип “целочислен” или тип “масив”. PHP може автоматично да определи типа на променливата от контекста в който е използвана.

Всяка променлива в PHP има име. Името на променливата се предхожда от знака за долар [$] и трябва да започва с буква, следвана от други букви и числа. Например $popeye $ne $INCOME са валидни PHP променливи.

Забележете, че имената на променливите в PHP са чуствителни към малки и големи букви – така че
$me е различно от $Me или $ME.

Следва елементарен пример, който демонстрира PHP променливите :

<html>
<head>
<title>PHP Тест 2</title>
</head>
<body>
Как се казваш?
<br>
<?
// инициализираме няколко променливи
$first_name = "Пинко";
$last_name = "Розовата Пантера";
?>
<b><? echo "$last_name...$first_name $last_name!"; ?></b>
</body>
</html>

виж примера
В този случай, на променливите $first_name и $last_name първо им е присвоена стрингова стойност и след това са заместени в извикването на echo() функцията. echo() функцията е друга важна PHP функция, която ще използвате най-често в следващите няколко урока. Тя се използва за визуализиране на съдаржание.